ЗАСПУ̀СКАМ, -аш и (остар. и диал.) ЗАСПУ̀ЩАМ, -аш, св., прех. Започна да спускам. Вече трябваше да покрият ковчега. После гробарите го поеха със своите въжета и полека го заспускаха в зиналия гроб. Ст. Дичев, ЗС І, 550. „Добре“ – рече старият и двамата отново заспускаха метала към водата. Й. Радичков, СР, 146. Излезе след него и Велчо, приседна на пясъка и заспуща крачоли над просмуканите си крака. П. Тодоров, И ІІ, 48. Вечерното августовско небе заспуща черни нишки над планината. К. Петканов, МЗК, 93. заспускам се и заспущам се страд.
ЗАСПУ̀СКАМ СЕ и (остар. и диал.) заспу̀щам се св., непрех. Започна да се спускам. Но когато колята на керванджиите се заспущаха надолу из урвата при белия сипей, не можеше вече да се разбере дали на небето гърмеше, или гърмяха колелата на кервана. Й. Йовков, СЛ, 107. И щом свърши, той обърса с ръката на антерията си бликналите в очите му сълзи и бавно се заспуща по стълбите на минарето надолу към джамията. П. Тодоров, И ІІ, 25. Газката леко се понесе по влажния изровен път, като се подрусваше и подскачаше на дупките. На един дъх тя изкачи полегатия баир, стигна превала му и се заспуска надолу. Ем. Манов, ДСР, 489.