ЗАСРА̀МЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засрамя като прил. 1. Който изпитва срам. Засрамен от недостойните си синове, се оттегли далеч в балканските дебри, намерил топло и сърдечно гостоприемство в скътаните сред тех селца и колиби. Ст. Чилингиров, ВБЕ, 8. Отишъл вълчо в гората, засрамен, гладен, спрял се до един пън, заплакал и занареждал. В, 1910, кн. 1, 13. Засрамено момиче.
2. За поглед, лице – който изразява срам. – А вярно ли е, че Кехайов бил обзет от безочлива ярост? Маджурина мълчаливо потули засрамен поглед в парата на чинията. Д. Вълев, Ж, 120. Вратата се отвори и тя се хвърли на шията му, като криеше засраменото си лице в гърдите му. НГ, 1938, бр. 3, 3.