ЗАСРА̀МЯМ, -яш, несв. (диал.); засрàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Засрамвам. Недейте разпитва що знаят те от география, от история, недейте разпитва, ако не искате да са червите сами, да ги засрамяте и тях. Ч, 1875, бр. 7, 292. засрамям се, засрамя се страд.
ЗАСРА̀МЯМ СЕ несв. (диал.); засрàмя се св., непрех. Засрамвам се. Туй, от което са умният засрамя, с него са лудият превъзнася. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 177. Лъжата са от брадата не засрамя. Погов., П. Р. Славейков, БП І, 258.