ЗАСРÈЩАМ1, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Започвам да срещам. Той закриви и из други улици, за да не обърне вниманието на минувачите, които засреща по-често... Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 97. засрещам се страд. и взаим.

ЗАСРÈЩАМ СЕ несв. и св., непрех. Рядко. С предл. с. Започвам да се срещам, да се виждам с някого. Милка се засреща често, почти всеки ден, с Бранкова. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 11. // За двама души – започваме да се срещаме, да се виждаме. Засрещаха се и дене, по празниците, даже в училището. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 101.

ЗАСРÈЩАМ2, -аш, несв.; засрèщна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. засрèщнат, св., прех. 1. Диал. Пресрещам. Бежанците се стъписаха, отвориха уста и от почуда не можаха дума да продумат. Да беше ги засрещнала стръвница, нямаше да се изненадат така. А. Гуляшки, СВ, 9. Клинката я настигна, засрещна я и се изпречи привидно сърдит пред нея. – Мито, ти нямаш ум! Стига си плакала. К. Петканов, ЗлЗ, 128. Как му се искаше в тия часове да ги засрещнат разбойници, пищови да загърмят. Г. Манов, КД, 62. Тя остави кросното и радостно изтърча навън. Срещата беше сдържана. – Като те гледам тъй изпоцапан – засрещна го тя, – гаче той ми е пред очите... – А имаш ли хабер от него? А. Христофоров, А, 151. Но какво интересно може да има в този Бунарджик, когато по топлите му камънаци винаги можеш змии да засрещнеш. К. Странджев, ЖБ, 52.

2. Диал. Противопоставям се с думи на някого, прекъсвам, пресичам действията или думите му със своето мнение, аргументи и под. За да не го ядоса, остава огъня, изправи се пред иконата да запали угасналото кандило. Той пак я засрещна с думи: – Сега пък кандилото ще палиш. К. Петканов, ОБ, 246. – Ти остави бурята, а ми кажи колко декари стоят още непожънати! – засрещна го бай Нончо и заплашително подпря ръце на хълбоците си. А. Гуляшки, СВ, 38. // Не позволявам на нещо да се прояви, да стане; пресичам. Засрещнах болестта.

3. Спец. При кроене и шиене на дрехи – съединявам отделните части на плата, на дрехата така, че краищата им, линиите или фигурите им да съвпаднат, да се срещнат. Преди да кроиш, засрещни точно краищата на плата и ако е необходимо, ги изравни. Δ Шивачката наистина е добра, щом така сполучливо е засрещнала каретата при кроенето. засрещам се, засрещна се І. Страд. Със зашиването на парчето предницата и гърбът се засрещат при страничния шев и долния шев на ръкава. Т. Кръстев и др., ТГДО, 22. Засрещат се и центровете под ръкавната извивка. Т. Кръстев и др., ТГДО, 132. Аз нареждам да се стяга, че заминаваме на Щърково гнездо, а тя: – Не ща! Предпочитам първо да отидем на море. Леле, мале! Като кипнах, та скочих. – Ще те науча аз теб как се засреща мъжка дума. Г. Краев, ЛСП, 4. ІІ. Взаим. Отишъл Юруков в съдилището, дето е до конака, и там се засреща с Ненко от Балдево, този, дето издаде Оборище и въстанието на турците. К. Странджев, ЖБ, 61-62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)