ЗАСТА̀ВА1 ж. 1. Воен. Малко войсково поделение (взвод, рота), което охранява войските от внезапно нападение. Нашата рота остана съвсем сама по обширните височини. Пратихме застави на мястото на отстъпващите роти, пръснахме навсякъде патрули. М. Кремен, Б, 87. – Само на няколко километра, два или три, се намират войнишки застави с противовъздушна артилерия. К. Ламбрев, СП, 123. Край поляната и сега личат десетина гроба на пехотинци от двадесет и първия полк, които през 1912 година форсирали турската военна застава. Н. Хайтов, ПП, 76. Него го бива за престрелки, за водене бой гърди срещу гърди, за спиране на влак в движение, за открито нападение срещу някоя немска застава. А. Гуляшки, Л, 516. Челна походна застава. // Разш. Стража, въоръжена охрана, пост. Двамата партизани отново се спогледаха. Младежът с новите обувки се наведе към командира си и каза тихо, но повелително: – Не е зле да усилиш заставите. П. Вежинов, ВП, 12. Пътищата, които водят за Розовец, бяха блокирани от силни застави. К. Ламбрев, СП, 376. Сетне баща ми подкара воловете към планината. Но при полицейската застава го спряха: „Назад! Не признаваш ли наредбите?“. Ив. Хаджимарчев, ОК, 21. // Място, където е разположена такава охрана, такъв пост.
2. Обикн. в съчет. с граничен, пограничен. Воен. Щатно поделение от Граничните войски, което охранява определен участък от държавната граница. Лейтенант Стаменов получи назначение – началник на погранична застава. Б. Несторов, СР, 42. В малката двукатна сграда с ниски етажи и с малки светли прозорчета се помещава съветската гранична застава. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 323. Макавей: – Я си дай паспорта да ти видя самоличността! Николай: – Аз съм лейтенантът от заставата. Търся Дора. Б. Балабанов, НС, 17. // Мястото, сградите, където е настанено това поделение. После неочаквано свърнахме в един дол и – сред гръмкото ура на граничарите се закотвихме в двора на заставата... Н. Стефанова, РП, 156. Вратата на заставата се хлопна. Граничарите, които се връщаха от обход, свалиха шмайзерите и кожусите. Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. Скоро стигнахме границата, над заставата припърха родното знаме и ни развълнува като майчина прегръдка. Ив. Мирски, ПДЗ, 206.
– Рус. застава.
ЗАСТА̀ВА2 ж. Диал. Черен облак, зад който се скрива слънцето или месечината. Снощи слънце у застава зайде, / я отзаран кръваво изтече, / кръваво, йоще невесело. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 130.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.