ЗАСТА̀ВАМ1, -аш, св., непрех. Рядко. Започна да ставам, да бъда, да се случвам; настъпвам. Срещите на двамата влюбени, улеснявани от открития и дружествен живот на тукашното общество, заставаха чести. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 68. Най-после мъглата застава по-видела над главите им. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 34.
ЗАСТА̀ВАМ2, -аш, св., непрех. Рядко. Започна да ставам прав, да се изправям. Един през други заставаха и завикаха каруцарят Минкин Никола, полевъдът Дивечки, бригадирът Секулов. Б. Обретенов, С, 211. В главата му светкавично нахлуха спомените и той автоматично застава. – Чакай, чакай! – Легни де, легни! П. Вежинов, НС, 219.
ЗАСТА̀ВАМ3, -аш, несв.; застàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Заемам определено място, появявам се на определено място и стоя прав, изправен. Изведнъж вратата се отваря и на прага със зачервени бузи и със сияещи сини очи застава дъщеря ми. П. Незнакомов, МА, 8. Изведнъж сините му хитри очи засвяткаха и като застана срещу бистричани, той извика. Й. Йовков, ВАХ, 69. Момите излизат в градините, младите булки застават по врати и вратници. К. Петканов, ОБ, 3. След обед застанах на гишето пръв и чаках до четири часа. Елин Пелин, Съч. ІV, 211. Сенегалците изпитват почти езически ужас от фотографическия апарат. Ала същите тия сенегалци с най-голямо спокойствие и дори с усмивка застават пред обектива, ако човек им обещае един франк. Св. Минков, ДА, 21-22. Току в същия час пред нас изскочиха три псета. Те застанаха на известно разстояние и оттам продължаваха да лаят по един оглушителен начин. Ив. Вазов, Съч. ХV, 63.
2. Преустановявам движението си и спирам на определено място. Но и екваториалното небе си има своите прелести. Марс минава през самия зенит и като разкошен рубин застава точно над главите. П. Вежинов, ДМ, 19. Най-сетне стигнаха площада пред двореца. Каляската направи полукръг и застана пред парадната врата. Ст. Дичев, ЗС І, 278. Сърцето му неочаквано заби силно. Гърдите му останаха празни, без въздух и залъкът му застана на гърлото, корав като камък. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 339. Всеки кинокадър за много късо време застава неподвижно пред кадровото прозорче на филмовия канал, за да бъде непосредствено след това сменен от следващия го кинокадър. Й. Венов и др., К, 17.
3. С обст. поясн. за начин. Заемам определена поза, стойка, като обикн. неподвижно стоя така. Тя свали вълнената си жилетка и застана на колене пред Витка. – Обличай! Д. Ангелов, ЖС, 384. – Помози бог! – казваше Павел, като заставаше малко разкрачено на стърнището. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 47. И аз гледах как той с открита глава и със сълзи на очите си се спря и застана в някаква почтителна и богомолна поза пред това знаме и как дълго не можеше да откъса очи от него. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 122. С боядисаната си глава той [щъркелът] се разхождаше важно по перона, още по-важно заставаше на един крак и караше служащите да си отправят весели шеги. Ем. Станев, ЯГ, 94. Тапата се извърна и мълчаливо го погледна. Той застана мирно. Е. Кузманов, ЧДБ, 15. Заставам като гръмнат. Δ Заставам като треснат.
4. Остар. Оставам някъде известно време, без да се движа; спирам. Чинеше се, че искала да се спусне към него, и отведнъж застанала. Н. Бончев, ТБ (превод), 52. Загорски покорно следваше княза, спираше се, когато и той заставаше. В. Геновска, СГ, 156. На утрешния ден вечерта ний застанахме на Бригтон; а йоще след шест часа ний бяхме вече в Лондон. (превод) Ч, 1875, бр. 6, 284. Пред Камиш английски един кораб, „Каледония“, бе застанал в пристанището един ден преди бурята. ЦВ, 1855, бр. 256, 8. Заставале [двата вапора] на Мохачката скеля, преспивале там и сутринта долният се упътвал за нагоре, а горният – за надолу. (превод) Лил., 1884, кн. 7, 6. Не заставай, път ти имаш ощ много: / добре дръж ся; запъни ся по-строго. П. Р. Славейков, КМ 1871, 55. // Прен. Преустановявам развитието си и не се променям вече; спирам. Нъ и тук [в чужбина] великийт наш патриот не застана ни една минута от да работи за народна полза. ДЗ, 1868, бр. 44, 165. И така човекот до тридесе години живува човечки живот, слободно. От тридесе до педесе – волски живот. На педесе години като стане, там ке застане веке. СГ, 1894, кн. 1, 338.
5. С предл. в или на и в съчет. със същ. пост, стража, позиция, смяна, старт и под. Заемам положението или поемам функцията, означена със съществителното, за да извърша, да изпълня нещо. Веднага щом спряха, той отиде при най-високата скала, загърна се в едно одеяло и застана на пост. Д. Димов, Т, 414. Но турците, като стигнаха докъм средата на стръмнината, започнаха да се поспират и да стрелят, започнаха да се оглеждат де да застанат на пусия. Д. Талев, И, 554. Караибрахим застана на позиция. – Старецът каза „евалла“ – рече той и нападна. – Знаех си. А. Дончев, ВР, 135. На световните студентски игри в Париж Вера за пръв път застана на старт с европейската рекордьорка Леоне (Италия). НС, 1958, бр. 123, 4. Над 300 младежи и девойки ще застанат на смяна край стоманените релси. ВН, 1960, бр. 2732, 2.
6. С обстоят. поясн. за място. Заемам означеното от обстоят. поясн. положение, място някъде, в някаква дейност, в някакво общество. Струва ми се, че театърът би могъл да носи името на Стоян Бъчваров – името на тоя, който преди толкова десетилетия застана непоколебимо в редиците на Варненската комуна. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 53. От този ден бай Васил и семейството му застанаха в центъра на нашата дейност.
7. Прен. Попадам, оказвам се, озовавам се в някакво положение, някаква ситуация. – Например застоят винаги крие в себе си опасност. Освен това такъв отред лесно може да застане на прицел. По-добре птицата да срещне неприятността от ястреба в полет, отколкото на клона да дочака ловеца. Х. Русев, ПС, 133-134. Опитвам се да застана на негово място, за да го разбера. Δ Без да искам, заставам в центъра на събитията. Δ Благородно е да заставаш на страната на по-слабите.
8. Прен. С предл. зад. Подкрепям, поддържам, покровителствам някого или нещо. Зад младите и неопитни работници застанаха техните по-възрастни и по-опитни колеги. Δ Той застана твърдо зад новата идея. Δ Аз заставам зад това предложение.
◊ Заставам / застана в първите редици. Книж. Заемам предно положение в някакво общество, движение, дейност. Той [Раковски] застанал в първите редици на църковната борба и бил един от тези, които издействували издаването на ферман за построяване на българска църква в Цариград (1849 г.). Н. Ферманджиев, РХ, 27. Заставам / застана между чука и наковалнята. Заемам, озовавам се в тежко положение, между две противоположни страни, интереси, цели. През тази топла августовска вечер на майстор Пеев беше съдено да застане отново между чука и наковалнята. В. Нешков, Н, 315. Заставам / застана на колене <пред някого или нещо>. Подчинявам се на някого, като доброволно приемам да бъда унижаван. Трябваше да минат хиляда четиристотин и осемнадесет денонощия война, най-жестоката и кръвопролитна война в историята на човечеството, когато цяла Европа бе застанала на колене пред хитлеристкия завоевател. М. Миланов, ТМП, 158. Заставам / застана на пътя на някого. 1. Попречвам на някого в някаква работа, дейност. После Манол дойде пред воденицата и аз му казах думите на Сюлейман ага. – Не мога да застана на пътя на аллаха. А. Дончев, ВР, 144. Ала той и насън не беше помислял, че на пътя му ще застане агрономът Раденко Раденков, този овчарски заврян зет, млад и неопитен, дошъл кой знае откъде. Б. Обретенов, С, 31-32. 2. Срещам се, запознавам се с някого и оказвам някакво влияние върху живота и съдбата му. През живота ѝ той два пъти заставаше на пътя ѝ. Заставам / застана насреща на някого или нещо. 1. Попречвам на някого в някаква работа или дейност. 2. Подкрепям, помагам, покровителствам някого в някаква работа или дейност, като използвам авторитета си, влиянието си. В грижите и в страха си тя се надяваше на всемогъщия бей. Ако беят застане насреща, какво може да стори мъжът ѝ? Д. Талев, И, 419. Заставам / застана начело на някого или нещо. Книж. 1. Заемам предно положение, за да водя другите. Той [Атанас Щерев] построи четата в колона по един. Той сам застана начело на колоната и тя запълзя и се заизвива през младата гора като грамадна змия. Д. Ангелов, ЖС, 354. Отидоха да жънат зимницата в Сухата река. Дочка застана начело, извика Кина при себе си. Велика се помъкна след тях, като от време на време показваше на Ружка как да държи сърпа. К. Петканов, МЗК, 157. 2. Оглавявам, ръководя някаква група хора, дейност, обществено или политическо движение или организация и под. По величието на дейците, които застават начело на движението [за национално освобождение], това е наистина една от най-светлите епохи в историята на България. Ив. Унджиев, ВЛ, 9. Скоро самият младеж застава начело на малък хор. БНТ, 1940, бр. 203, 1. Застава ми / застане ми буца (нещо) на (в) гърлото. Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото от някакво силно и неприятно душевно преживяване. На гърлото му заставаше буца и омразата към бившия му господар се удвояваше. Г. Караславов, Избр. съч. І, 110.
– Други форми: застàнвам (остар. и диал.) и застàям (диал.).