ЗАСТА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от заставам3. Показваше йогистки упражнения, включително заставане на глава, при което всички се чудеха как голият му череп издържа тежестта на късото му, но извънредно набито тяло. Ем. Манов, МПЛ, 250. При заставане в покой без въздействие па екипажа подводният кораб ще се насочи към дъното или ще изплава на повърхността. Й. Пращинков, ТК, 97. В други две тренировки бе измерено времето на 50 м, като на първата се пробягваше два пъти подред през 10 мин. старт със заставане от външната страна на пътеката, а на втората – две пробягвания със заставане от вътрешната страна на пътеката. НС, 1965, кн. 2, 30. Заставане на колене.