ЗАСТА̀ВКА1 ж. Спец. Едноцветна или многоцветна декоративна композиция, поставяна в началото на книга или на глава от книга в средновековните ръкописи като украсителен елемент. С голямо майсторство са нарисувани плетениците, наречени заставки, с които започват някои страници [на евангелието]. Ст. Михайлов, БС, 227. В някои от заставките [на евангелието] се виждат и стилизирани животни, подобни на тези, които срещаме в по-старите български ръкописи от Х-ХІ в. Ст. Михайлов, БС, 227. Както в Крупнишкото евангелие, Сучавското е изпъстрено с цветни заставки и заглавки. Ст. Михайлов, БС, 228.
ЗАСТА̀ВКА2 ж. Спец. 1. Графично изображение (емблема, рисунка, снимка, текст, заглавие и др.), изобразителна или музикална композиция за въвеждане в определена телевизионна рубрика или предаване или радиоемисия. Първата заставка на предаването излиза на 20 юли 1960 г. Тя е статична и представлява кълбо с надписа на емисията върху него. М. Младенов, ТЖТ [еа]. На екрана вървеше анимационната заставка на някакво предаване – около око с дълги ресници, по които трептеше черен туш, кръжеше муха. Ив. Тотоманов, (превод) Фак., 1999, бр. 3-4 [еа]. Мелодията на „Вятър ечи, Балкан стене“ в периода до 90-те години на XX век беше „заставка“, звуков сигнал на националното радио, че предстои излъчване на революционни песни. БЕЛК, 2015, 351. Начална заставка. Рекламна заставка.
2. Изобразителна или музикална композиция, предназначена за запълване на паузи в ефира.
3. Изображение на монитора на компютър. На монитора на компютъра постоянната заставка е изглед от родното ми място.
– Рус. заставка.