ЗАСТА̀НВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); застàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Заставам3. Влизат с мечовете си голи и застанват прави и наредени на права линия. К. Шапкарев, Р, 18. Гостите, що ги привлича това село лятом, застанват горе на манастира и не дохождат дотук. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 15. И той все до него [органа] застанваше, каквото по-лесно и по-добре да му разглядва всичката наряда. Й. Груев, СП (превод), 123. По селата лазарките биват и по-възрастни моми и не отиват да пеят по къщите, а като направят една от дружките си като невеста, застанват на някоя разкърстница (кръстопът) или до някой ъгъл от здание. СбНУКШ ч. ІІІ, 167. След малко излиза момата, целива ръка на всите [годежари] и сетне застанва на една страна. СбНУКШ ч. ІІІ, 99.