ЗАСТАРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; застарèя, -èеш, мин. св. застаря̀х, прич. мин. св. деят. застаря̀л, -а, -о, мн. застарèли, св., непрех. 1. Ставам стар или по-стар; остарявам. Но защо ѝ бяха сега тия пари? За да продължи паразитния си живот в някой швейцарски град, за да поддържа любовници като майката на Мария, когато застарее. Д. Димов, Т, 678. „Раждаме се прасенца, когато станем юноши, се доближаваме до боговете, а когато застареем, се превръщаме на свине.“ Ем. Станев, ИК І и ІІ, 353. – Човек, като застарее, или омъдрее, или съвсем изкуфее. Г. Манов, КД, 30. // Придобивам вид на стар или по-стар; състарявам се. Усмивката на устните му вече се топи в тъга и ярост; младото хубаво лице застарява и сините като небето очи тъмнеят. А. Страшимиров, А, 225. – Такава хубавица като тебе защо да застарява като мома? Ст. Чилингиров, РК, 54. Младен и Станка се взеха както се вземат повече от младите – по любов. Но изтече време, Станка народи деца, втурна се в работа, удави се в грижи и отслабна, изтъня, погрозня. Бързо и застаряваше, че беше от такъв род, дето стареят лесно. Ил. Волен, ДД, 102. Той отслабна и застаря. В късните летни нощи често осъмваше, терзан от спомена за своето унижение, и живееше като болен. Ем. Станев, ТЦ, 122.
2. За население, колектив и под. – увеличава се процентният състав ва възрастните лица. Както е известно, колкото повече застаряват и се бюрократизират институциите, толкова по-масово започват да произвеждат формални личности. Хр. Домозетов, ОР, 120. Населението в селото вече е застаряло, но има млади, които поемат и предават традициите на тези празници. КГ, 2012, бр. 21, 8. Статистиката е неоспорима. Застаряваме.
ЗАСТАРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; застаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя така, че някой или нещо да остарее; състарявам. Осемгодишното му заточение в Азия, теглилата и климатът бяха го застарили и съвсем изменили. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 73. Та това може да застари човека с десет години! Ив. Вазов, Съч. ІХ, 7. Тази случка в ранното моминство на Димка сякаш я застари: тя стана смислена, не се събираше твърде с дружки. А. Страшимиров, К, 11. // Правя някой или нещо да изглежда стар. Между народа вървеше бившият адмирал Кирков. Лицето беше измършавяло и кожата, прилепнала към черепа, поразително го застаряваше. Д. Добревски, БКН, 220. А мъжете така много предпочитат свежите, ясните, безсенчестите лица! Като че ли сянката ще застари и тях, вече и без туй достатъчно престарели. Ст. Чилингиров, РК, 11. застарявам се, застаря се страд.
ЗАСТАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; застаря̀ се св., непрех. Диал. Застарявам1; състарявам се. – Защо не си се оженил? – Изгората ми се омъжи за друг. Аз им запалих къщата и избягах. Тръгнах по селата и от скитане се застарих. К. Петканов, П, 95. От нашите неразбории тате и мама се застариха. К. Петканов, ОБ, 144.