ЗАСТАРЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на застарял. Онова, което издига значението му като преводач, е, че той [К. Величков] даде на българските читатели Дантевия „Ад“. Въпреки известна застарялост в езика и стиха, неговият „Ад“ е най-хубавият от всички преводи у нас. ЛВ, 2009, бр. 3 [еа]. Как може да се обясни инак безвременната застарялост, ранната немощ на младата ни държава, която, напротив, трябваше да блика с жизнени, сътворяющи сили? Бълг., 1902, бр. 447, 1.