ЗАСТЕГА̀ЛКА ж. Остар. 1. Приспособление за стягане, за притискане на нещо. И тутакси на нозете на Бачо Киро поставиха железа, а ръцете му вкопчаха в дървената застегалка, обща за всеки ред пленници. Зл. Чолакова, БК, 92-93.

2. Стесн. Корсет (в 1 знач.). Започни от тънката и крехката паризиянка, която си разваля кръста със стискането от една застегалка, дор до кръвената хотентотка, която си сплескува носа, сичките народи ѝ плащат [на хубостта]. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 27-28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)