ЗАСТЍВАМ, -аш, несв.; застѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Постепенно губя топлината си и ставам студен или по-студен; изстивам. Пред него стоеше Вълчо. Муцуната му беше изподрана и кървава. Кръв течеше и от хълбока му и застиваше върху снега. С. Северняк, П, 62. Била е тя прегрято тяло [Земята], застивала е постепенно, докато най-после върху нея са могли да се сгъстят и водните пари. ПН, 1932, кн. 3, 33. Когато рулото застине, леко се изважда в голяма чиния и се гарнира.
2. За гореща лава, разтопен метал и под. – постепенно се втвърдявам и получавам определена форма; изстивам. Работниците натопяват краищата на едни дълги железни цеви и изваждат по един топ огнена лава. Работникът надува цевта и лавата се издува и застива. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. От горното изложение се вижда, че първоначалният живот на нашата планина е започнал с издигането на вътрешни огнетечни маси, които спират и застиват под старинната си черупка. П. Делирадев, В, 28. Вулкани тип Мон Пеле. Изригват много гъста лава, която може да застине в гърлото на вулкана и да го запуши. Хр. Тилев, В, 10.
3. Прен. Заставам неподвижно, обикновено в определено положение, поза; замръзвам1. Емилия направи няколко колебливи крачки и застина. – Насам, гълъбице, насам – зашепна на ухото ѝ с ласкавия си глас хазяйката. А. Гуляшки, 240. Кучето сякаш разбираше думите му. То поглеждаше доверчиво стопанина си, а след това отпускаше глава на предните си лапи и застиваше като мъртво. Ив. Планински, БС, 44. Исус стисна устни и наведе глава. Хвана с две ръце новата чаша вино и застина така безмълвен и вцепенен. Г. Крумов, Т, 139. Пътникът бързо седна, отново закри лицето си с пардесюто и застина в очакване. М. Марчевски, П, 132. // Спирам, преустановявам движението си, ставам неподвижен, статичен. Бухнали мъгли лазеха над зашаренелите се гори, по върхарите на буките, като че ли застиваше за някое време провлачена къделка белезникав дим. А. Гуляшки, ЗВ, 371. Узуна примижаваше на светлата вода, която бе застинала в подножието на скалата. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 9. Трябваше да отидем на брега, за да видим сивозелената шир на Адриатическо море. То бе спокойно, почти застинало под дъжда. Н. Фурнаджиев, МП, 127. // Изведнъж неочаквано спирам, преустановявам всякакво движение в определено положение или поза, обикн. поради някакво силно преживяване или чувство (скръб, ужас, уплаха, изненада и под.); замръзвам1, замирам1. Когато стане дума за глада, оцелелите, които помнят 1945 година, втренчват поглед, застиват за миг. Ал. Гетман, ВС, 120. Лиляна застина за миг, сякаш ненадейно я бяха ударили по лицето, но бърже се съвзе. А. Гуляшки, Л, 414. Тонев се извърна и застина в ужас. От водата го стрелнаха алчно две святкащи зеници. Разтвори се огромна уста. Крокодил! П. Бобев, К, 26. От цялата му измръзнала и заскрежена снага полъхна голяма човешка мъка. Той застина, сякаш се вкамени. П. Здравков, НД, 149. По кората на старата върба почуква кълвач и застивам в изненада. Под клоните на върбата прозира силуетът на моя сръндак. К. Трайков, ВК (превод), С, 1978.
4. Отпускам се безчувствен, неподвижен, поради тежко физическо състояние, болест, внезапно прилошаване, раняване или смърт; изстивам. Рамзина гледаше като вцепенена. Изведнъж умът ѝ щукна от главата, тя разшири очи, пое дъх и застина. Б. Несторов, АР, 283. Къс откос от шмайзер го повали на шосето. Ръцете му се протегнаха напред, потрепераха и така застинаха. Кл. Цачев, СШ, 50. След големи усилия тя наистина се изплъзна и се затъркаля към скалата, но мангустата я настигна, заби ноктите си в тялото ѝ. Опасната змия потрепера, сви се и застина – тя беше мъртва. М. Марчевски, ОТ, 72. Падналото добиче прорита веднъж, дваж, изпъна крака и застина. В. Геновска, СГ, 430.
5. За лице, поглед, очи и под. – оставам с определено изражение, запазвам някаква гримаса или изражение, породени от някакво много силно чувство, преживяване, мисъл и под.; замръзвам1. – Матьо, нелегален ли ще станеш? – погледът ѝ бе застинал от ужаса на онова, което бе отгатнала и в което не се съмняваше повече. Б. Ангелов, ЖС, 111. Почернелите им и брадясали лица бяха застинали в мрачна решителност, жилестите им ръце стискаха оръжията. Д. Димов, Т, 556. Върху устните на Георги Бабулев бе застинала високомерна, пренебрежителна усмивка. Д. Талев, ПК, 779. Рунтавите му мустаци, отпуснати надолу, скриваха дебелите му чувствени устни. Те бяха застинали в добродушна, весела усмивка. Д. Спространов, С, 13-14. Непознатата отново се облегна назад и притвори очи. Лицето ѝ малко по малко застиваше в спокойната си затвореност. Б. Райнов, ДВ, 70. // Прен. За някакво чувство, отношение – запазвам се, оставам, и обикн. лича, проявявам се, в очи, поглед и под. Драгул се спря и втренчи в сестра си неподвижен поглед. В очите му застина ням укор. П. Стъпов, ЖСН, 296. По широкоскулестото му посиняло от студ лице бе застинала уплаха. Д. Линков, ЗБ, 137. В големите ѝ тъмнозелени очи беше застинала неизказана мъка. Д. Спространов, С, 361. – Вие не сте от Германия, сър – изгледа ме [продавачът] с полуусмивка и в дребните му очички застина подозрение. ВН, 1963, бр. 3680, 4. Пред нас тя свойта мъка не разкри. / Скръбта дълбоко в погледа застина. Н. Фурнаджиев, ВД, 38.
6. Прен. За звук, шум, тон или говор, песен, музика – постепенно губя от силата си и спирам да звуча, да се чувам; замлъквам, заглъхвам1, замирам1. И все по-често нощем започва да ме застига самотата, когато застиват всички живи и мъртви шумове освен постоянното пукане на панелите. П. Вежинов, Б, 7. Застиват последните акорди, а публиката е като омагьосана и минава време, преди да гръмнат аплодисментите.
7. Прен. За чувство, преживяване или отношение към някого или нещо – постепенно губя силата си и преставам да вълнувам; изстивам, изгубвам се, изчезвам. Всичките му чувства бяха застинали изведнъж. Д. Немиров, Др, 121. С течение на времето любовта им застина и те живееха по навик като съквартиранти. Δ Горещата страст бързо застива и не е постоянна. Δ Само майчината привързаност не застива.
8. Прен. Преустановявам своето движение, развитие, ход; замирам1, спирам. Конете само пречеха в тази гъста блъсканица. Стигаше един от тях да счупи крак, и целият поход застиваше, докато войниците избутат из улея подивялото от страх и болка животно, за да отприщят пътя. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 466-467. – Животът, братко, не застива в границите на нашето аз, а преминава в друг мир, наречен ти и той. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 144.
◊ Кръвта (кръвчицата) <ми> застива / застине <в жилите>. Разг. Обхваща ме силен страх, ужас от нещо; силно се изплашвам. Ужасът стигаше тия граници, когато кръвта застива в жилите. Й. Йовков, Разк. ІІ, 194. И дали ще се върне? От проблясъка на тази последна мисъл, смесила се със спомена по набучената глава на Илия, кръвта ѝ застина. Х. Русев, ПС, 211. В гърдите нещо така заяло, / че кръв застива в сърцето страдно... П. К. Яворов, Съч. І, 40. Сърцето <ми> застива / застине. 1. Обхваща ме силно вълнение (обикн. тревога, страх, мъка и под.). Разказът на мизийката оживя пред очите ѝ. Сърцето ѝ примря, застина. М. Смилова, ДСВ, 19. – Скоро и аз... ще замина при тях. – При кои? – сърцето на Цвета започна да застива. При партизаните. – Ох, Марине! – изохка Цвета болезнено и отпусна ръцете му. Д. Ангелов, ЖС, 314. 2. Загубвам любовта си към някого или нещо, преставам да обичам. Майко мила, / кажи аз да зная, / що сърце застива, / що любов не трае. Ц. Церковски, Съч. І, 186.