ЗАСТЍГАМ, -аш, несв.; застѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. застѝгнат, св., прех. 1. Като се движа, изравнявам се, заставам наред, успоредно с някого, който върви пред мене, или с нещо, което се движи пред мене; стигам, настигам, достигам. Застигна ни една хубавичка мургава девойка и един млад господин в граждански дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 51. – Хубаво, че те застигнах, да не съм самичък, зер сега из Балкана има и горски пилета – заключи той. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 333. Тълпата ставаше все по-гъста, по-разнородна. Левски застигаше българи, застигаше турци. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 75. Застигаме ги и ги познаваме. Това са наши познати. С. Северняк, ОНК, 66. Роза застигна Антония и двете финишираха едновременно. П. Льочев, ПБП, 53. Остави си лудо младо / на бачия рудо стадо, – / яхна коня, слезе в село. / .., / в път застигна мома мала, / на седенки закъсняла. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 108. // Успявам да дойда, да приближа или да хвана някого или нещо, което гоня, следвам, преследвам; достигам, настигам, стигам. Те минаха по пряк път, за да застигнат каруцата и се убедят точно за нейното назначение. БД, 1909, 2. Аз бях изминал Пресечения камък и догде да стигна втория кривол, тези, които идеха откъм Пролоза, ме застигнаха и с извадени, насочени към мене револвери, извикаха: „дур бре гявур“. Ив. Докторов, ЗД, 101.
2. Обикн. за нещо неприятно или нежелано – сварвам, заварвам някого на неподходящо място, в неподходящо време или неподготвен и му причинявам трудности, беда и под.; настигам. Блокадата ги застигна в полето, отряза пътищата им към Балкана. В. Андреев, ПР, 80. Николай се подвоуми дали да тръгне в такова време, но вдигна яката на якето и се затича. По улицата го застигна дъжд. П. Проданов, С, 46. Тръгнал на път преди другарката си, тъй както повелява неписаният закон на скорците, той бързал към стария дом. Бързал да стигне по-рано, да го потегне навреме. Но за беда, над морето го застигнала буря. П. Бобев, ГЕ, 34. А денят е всякакъв. В него човек би могъл да бъде застигнат от какво ли не! К. Странджев, ЖБ, 88. Ей нощта ги застигна във урвите снежни. К. Христов, ПП І, 80. Който стая заран късно от легло, цял ден ся кръстосва; а чтом ся залови за работа, нощта го застига. Лет., 1871, 197. // Прен. Постигам, сполетявам някого; настигам, стигам. Тук заживях без презиме. Почти го забравих. Но рано или късно, името застига човека. Бл. Димитрова, ПКС, 158. Остава тя сама вкъщи. Майчина клетва ли я застигна – тя и рожба не доби. П. Тодоров, И ІІ, 19.
3. Диал. Достигам, стигам до някъде или до нещо. Които речи не застигнат да ся напечатат на ряда си, щат ся печатат в прибавление. АНГ І, 397. Застигам тавана. Н. Геров, РБЯ ІІ, 123.
4. Непрех. Остар. Пристигам, дохождам. Зиме е урядено да работи седмично поща за Западна Европа. Тая поща излиза из Ц-град всякой понеделник и застига в Ц-град всяка неделя. Лет., 1872, 66. Събуди ся и поп Богдан и зя да вика и да заклина селяните, колкото били останали, да тръчат кой с брадва, кой с медници да застигнат на помощ. Й. Груев, КН 4 (превод), 75. Кога застигна там, намериха ся хора, които подбутваха краля да земе Фипсу и кораба, и иманието му. Й. Груев, СП (превод), 132. Но Карл ненадейно ся показал в Бавария, разбил и заробил Тасилона, преди да му застигнат аварите на помощ. ВИ, 76. Сега застигна още едно писмо от бае Атанасе, което Ви приключавам заедно с напреднето. АНГ І, 383. // Остар. и диал. Пристигам, достигам така, че успявам да заваря, да сваря някого или нещо някъде. Той не застигна черква. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 15. Аз желаях дано да ся намеря тука на изпитанието. Но изпитанието станало по-напред, та застигнах само за тържественото събрание. АНГ І, 124. Пиши по-скоро, за да мя застигнат писмата в Цариград. АНГ І, 429. Не можах да го застигна у дома. Н. Геров, РБЯ ІІ, 123.
5. Прен. Непрех. Остар. и диал. Пораствам на години, достигам до определена възраст. Забележете и за сина ми Кирила, който е застигнал във возраст, да го дръжа при мене не е возможно и да го изпроводя на друга страна не е наша работа. АНГ І, 37. Застигнаха ми децата. Н. Геров, РБЯ ІІ, 123. застигам се, застигна се І. Страд. от застигам в 1, 2, 3 и 4 знач. Преди да се разбият в брега, вълните се застигаха от нови вълни. ІІ. Взаим. от застигам в 1 знач. – Из пътя се застигнахме и запознахме. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 124. Съучениците ми бяха наставали като мене и се викаха един друг да тръгват на училище. Тръгнах и аз. На кръстопътя се застигнахме. Кр. Григоров, ОНУ, 28. Дрезгавите им гласове затрепераха продължително, превариха се, застигнаха се, преляха се един в други. Елин Пелин, Съч. І, 24.
◊ Застига ми / застигне ми ума (акъла). Диал. Обикн. в св. и мин. св. и бъд. вр. Ставам (станах, ще стана) разумен; поумнявам (поумнях, ще поумнея). Мурджо Еленка залиби. / Лъга я Мурджо, мами я / йот мъничка до голямка, / докат акъла ѝ застигна / на осемнайсе години. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 21.