ЗАСТЍГВАМ, -аш, несв. (диал.); застѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. застѝгнат, св., прех. Застигам. Те едни застигваха и отминуваха, други тях надваряха. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 14. застигвам се, застигна се страд. и взаим.
