ЗАСТЍНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от застина като прил. 1. Който е изгубил от топлината си. Замират вълни до брега, лагуни оглеждат застинал вулкан. Над бели скали се издига дъга. Везни, 1920, кн. 1, 3. Замъгленото лице на дядо Митю светна, сякаш слънчевите лъчи сгряха застиналата кръв старческа. Пч, 1919, кн. 7, 97.
2. За лава, разтопен метал, стъкло и под. – който е втвърден след изстудяване, изстиване. Морето беше тихо и гладко, застинало стъкло и ослепително блещеше под слънцето. Й. Йовков, Разк. ІІ, 54. Чак сега Евстати разбра какво нещо е истинската, черноземна кал. Не беше тиня, а дълбока, застинала каша от туткал. А. Гуляшки, МТС, 39. Лавовият поток не могъл да унищожи само църковната камбанария, която и досега стърчи над застиналата лава. Хр. Тилев, В, 64.
3. Прен. Който е спрял движението си, заемайки определено статично положение; неподвижен. Още не беше съмнало и градът изглеждаше застинал с белите си неми къщи. Н. Антонов, ВОМ, 31. Чудесни са тия хълмове! Те приличат на застинали бели вълни. П. Славински, МСК, 87. Шипка и Бузлуджа – два хвърлени камъка / на голямата наша планета! / Шипка и Бузлуджа – два застинали пламъка / и две стъпала към небето. Д. Дамянов, ПОС, 17. // Прен. Който не се изменя, не се развива и остава един и същ. Езикът не е застинала форма, веднъж завинаги подчинена на граматическите правила. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 131. Застиналият град внушава своето минало, сякаш е подминат от големите промени на съвременния свят.
4. Прен. За изражение, гримаса, поглед – който се е запазил, задържал, обикн. като израз на някакво чувство, настроение, преживяване. Керим пехливан пръв плесна ръце, провикна се и със застинала усмивка на лицето си, подаде ръка на Сали. К. Петканов, Х, 11. // Прен. За чувство, настроение, отношение – който е запазен, останал и личи в очите, погледа. Той се вгледа в това изгаснало и безжизнено лице, забеляза вторачения поглед и това чудно умиление, което беше застинало на него. ЕЛ, 1997, кн. 1-2 [еа]. От тъмния ъгъл на стаичката Николай Чудотворец гледаше със застинало равнодушие. Ем. Манов, БГ, 175.
5. Който е неподвижен, безчувствен, безизразен. Взря се като изумен в бялото, застинало лице на мъртвеца, изхлипа глухо, задави се и се преви. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 530.
6. Прен. Който е станал безразличен, равнодушен. Още през първите две-три минути той вметна няколко сполучливи закачки, няколко остроумни шеги, които като че освежиха застиналата публика. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 147.