ЗАСТЍНВАМ, -аш, несв. (диал.); застѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Застивам. Аз съм много чел, че животът човешки зависи от кръвта, от обръщането ѝ и със запирането на последната капка застинва и душа, и мисъл. Н. Бончев, Р (превод), 107.
