ЗАСТЛА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от застеля като прил. 1. За нещо или повърхност на нещо – който е покрит изцяло с нещо; постлан, настлан. В тая одаица имаше върху две дървета наредени дъски за креват, застлан с халища. Н. Хайтов, ДР, 46. В застлания с плочи двор слагаме на краката си големи платнени терлици и влизаме в огромната сводеста зала на джамията. С. Северняк, ОНК, 255. Колата вървеше глухо по застланото снежно шосе. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 11.
2. Диал. За чувал – на който отвора е покрит с парче плат, за да не се изсипва това, с което е напълнен. След няколко минути от урната над воденицата се спускаше една лясковска кола с дъсчени ритли, с четири козинови застлани чували с жито. Ц. Гинчев, ГК, 44.