ЗАСТОЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; застоя̀, -оѝш, мин. св. -оя̀х, св., непрех. Рядко. Започвам да стоя някъде. Хората застояли пред магазина много преди да го отворят. Δ На площада застояхме рано призори, а успяхме да влезем в храма и да се поклоним пред чудодейната икона едва привечер.
ЗАСТОЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; застоя̀, -оѝш, мин. св. -оя̀х, св., непрех. Застоявам се. Тя се смръщи и застоя на мястото си. П. Тодоров, И І, 9. На една гара влакът застоя малко повече. Ив. Мирски, ПДЗ, 206. Той я забеляза едва когато тя застоя нерешително пред дървото, което препречваше реката и служеше за мост. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Я застоях, та заслушах, [славея] / на калпак ми слана падна / и под мене кон продума: / „Чорбаджие, аджамие! / Стига стоя, стига слуша.“ Нар. пес., Христом. ВВ ІІ, 224. Застояла малка мома, / на край Дунав, на бял камък. Нар. пес., СбВСтТ, 35.
ЗАСТОЯ̀ВАМ СЕ несв.; застоя̀ се св., непрех. 1. Оставам неподвижен някъде или при някого за известно време, обикновено повече, отколкото е нормално; застоявам. Кендо беше излязъл през нощта понавън и макар че бе студено, застоя се на двора. Ил. Волен, НС, 5. И се спря до голямата картина – но и тук не се застоя, а отмина, по-нататък. Д. Немиров, Др, 148. Една сутрин, като изпращаше Иван, тя се застоя на стълбата. А. Наковски, МПП, 54. Тя се застоя край него, попита го иска ли да отидат тая вечер на кино. М. Грубешлиева, ПП, 293. Аз дълго се застоях на прага и гледах как тихо се сипе снегът. Д. Калфов, ПЮН, 58. Слънцето се беше застояло точно на хоризонта и обливаше с кървавочервена светлина кооперативния блок. Ст. Даскалов, БМ, 260-261. „Хайде сега ходи и, къде ке се застойт кучево, тамо да изораш нивата и да го посееш житово.“ СбНУКШ ч. ІІ, 138. Дойдоа две пилиня да пият вода на чешмата. Се напиа вода и легнаа да се застоят на едно дърво на гранките. СбНУ ХІХ, 66. // Оставам неподвижно в някаква поза, в някакво положение известно време. Ема се застоя с ръце над челото си – допираха се само средните ѝ пръсти. А. Страшимиров, Съч. V, 168. Те [момците] обикновено се застояваха на една нога. А. Страшимиров, ЕД, 117. // Преставам да се движа достатъчно; обездвижвам се, заседявам се. „Сега Добрев ще ми рече: – Как е, Василев, как е? Разхождаме ли се? – Не бива да се застояваме, вярно – отговори Василев. – Инфарктите ни дебнат! Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 34-35.
2. Оставам, задържам се някъде за известно време повече от очакваното, допустимото или приетото; забавям се, застоявам. Вече рядко се застоявах вкъщи – нещо ме прокуждаше от тоя дом. Сп. Кралевски, ВО, 41. Поводът за конфликти беше най-обикновен: тя просто се забави за срещата, застоя се на едно заседание. А. Гуляшки, Л, 211. И щом се покаже на къщния праг, майка му ще изтича, ще го милва или ще го гълчи, че се е застояло на пързалката дълго. Ст. Марков, ДБ, 30. Юлия започна да се застоява в училището. Викаше следобедните деца, четеше им книжки. Г. Алексиев, РН, 50. Стефан от малък обичал да слуша всякакви истории за минали времена. Затова все се застоявал край старите хора. Н. Ферманджиев, РХ, 160. Реших да намина край магазина за месо и хранителни стоки. Тук Джо обичаше понякога да се застоява. Д. Дублев, ПП, 10. // При посещение, визита, гости и под. – оставам някъде повече отколкото е редно, допустимо, прието; закъснявам. Той разбра неловкостта ѝ и стана. – Прощавайте, че толкова дълго се застоях. У вас е много... много приятно. Х. Русев, ПЗ, 52. Мъжът се раздвижи, раменете му потрепнаха като крилете на насекомо и каза: – Застоях се... Да си вървя. Д. Спространов, С, 70. Прислужникът заканително го посрещна: – Много се застоя, хей! Сега ще дойдат и близките ѝ... ако и те стоят толкова дълго, ще я уморите. Х. Русев, ПЗ, 307. – Хайде, сбогом булка. Много се застоях. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 124.
3. Оставам някъде, на някакво място, работа, в някакъв колектив за известно, обикн. по-продължително време; задържам се, застоявам. Разбрах, че имам работа с добряк, който няма да се застои дълго на това място. К. Калчев, ДНГ, 57. За това те и уважавам, че имаш сила, ама нà, като се застоя тука – рекох си: „Какво ли стана с човека!“. П. Вежинов, НС, 239. – Към него ще аташираме едного от нас. – Стига само да не се застои [чужденецът] повече от месец. Тонич, ББК, 182. – А бе ферма като ферма – каза той – крави, телета и така нататък... Едно е само лошото – не ни се застояват гледачите. П. Незнакомов, СНП, 32.
4. Оставам, пребивавам в дадено населено място определено време, обикн. по-продължително; отсядам. Дядо Недко се застоя в Люляково и не мислеше да си ходи. Й. Йовков, Ж 1945, 58. В едно рядко красиво планинско село се застоях по-дълго поради това, че ми харесваше много чудноватото му разположение. П. Михайлов, ПЗ, 146. В Троянския край Левски се застоя по-продължително. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 316. Понякога придружаваше отец Павел по кърища и села, но не успяваше да се вглежда много-много в живота на хората, защото никъде не се застояваха. А. Гуляшки, ЗВ, 590. През 1847 год. минах за учител в Ловеч и там се застоях нещо година и половина. П. Р. Славейков, БП І, ХХІ.
5. Прен. За стока – не се купувам, не се харча, не се търся на пазара, не се пласирам; залежавам, залежавам се, застоявам. Вносните платове се застояваха в магазините, защото бяха много скъпи и хората предпочитаха да купуват нещо по-евтино. Δ В големите хипермаркети и молове луксозните стоки се застояваха с месеци.
6. Прен. Оставам, трая известно, обикн. по-продължително от нормалното време. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко. Елин Пелин, Съч. І, 73. Тежка тишина се застоя под чадъра и само едрите капки потропваха по опънатото корабно платно. Ст. Сивриев, ПВ, 161. Остро изпищя локомотивната свирка, гласът ѝ се застоя в мразовитата нощ. Ст. Мокрев, ЗИ, 294. // За сняг, кал, прах, миризма и под. – оставам, трая по-дълго време от обикновено. Гъст прах се вдигна и се застоя над пътя. Й. Йовков, ЧКГ, 233. Това ставало в тежка, продължителна зима, когато падне дебел сняг и се застои по-дълго време. Н. Попфилипов, РЛ, 103. // За усмивка, поглед, изражение и под. – оставам, трая, задържам се непроменен известно, обикн. по-дълго от нормалното, време. Почна да си играе с тръстиковата писалка на масата. Погледът му се застоя на острия ѝ връх. Д. Спространов, С, 122. И странна се усмивка застоя на устните му. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 154.
7. Прен. За вода, въздух и под. – преставам да се движа, да се обменям. Водите му [на Дунав] престанаха да се покачват, застояха се и започнаха бавно да спадат. П. Здравков, НД, 28. Жътварите поглеждаха дали скоро ще духне ветрец да разнесе застоялата се задуха от изпаряващата се земя. Кр. Кръстев, К, 172. Пролетта дойде и си отиде. Прецъфтяха тревите и дъх на прясно сено се застоя от двете страни на Марица. Ст. Сивриев, 143. Гората изведнъж загуби зеления си дъх и между дъбовете се застоя тежкият мирис на барут. Ст. Сивриев, ПВ, 115. В тясното помещение въздухът се застоява и трябва по-често да се проветрява.