ЗАСТОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от застоявам2 и от застоявам се. Тежка умора личеше в движенията им, в бавността на жестовете, в това застояване насред път. Н. Антонов, ВОМ, 68. Застояването на едно място, в един жанр, в една атмосфера, може да доведе както до тясна специализация, така и до ограничаване на духовните хоризонти. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 86. В най-ниските части – гърлата, продължителността на застояването на водата достига през отделни години до шест месеца. М. Тошков и др., НР ІІ, 106. При кратките застоявания [прабългарите] прибавяли към храната си и различни зеленчуци, каквито намирали по местата на придвижването си. Л. Петров и др., БНК, 16. В складовете е допуснато застояване на ценни материали.