ЗАСТОЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от застоял. Дяволска река, дяволски характер!.. Той я заобича тая река. Имаше някакво сходство между грозния хаос, струпан в леглото ѝ, и безпътицата, застоялостта, които владееха душата му. Ат. Мандаджиев, ОШ, 86-87. Рисувайки непостоянството на Тъкачев, зеленясалата от застоялост негова еснафска среда, [авторът] сочи кои хора в града са носители на лоша атмосфера. Ал. Спиридонов, Съвр., 1975, кн. 2, 240.