ЗАСТРА̀НВАМ, -аш, несв.; застрàня, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Отмествам се встрани, като давам път на някого или нещо, за да мине.
– От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.
