ЗАСТРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; застраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да страня. А от известно време тя пак застрани от него, особено когато двамата братя биваха наедно – той виждаше, че Елка не смее да ги приближи или заговори. Г. Райчев, Избр. съч. І, 141. И агрономът застрани от нея, макар и да поздравяваше грижливо и учтиво да отговаряше на запитването. О. Василев, Т, 140 – Какъв берекет от бога, като и момите взеха да раждат. И почнаха се на тоз ред обиди по Цонка. Застраниха всички от нея. Ц. Церковски, Съч. І, 96.