ЗАСТРАХÒВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от застраховам и от застраховам се. Прехвърляше през ума си всичко, което беше му се случило в Чумурлии: пристигането му през нощта, после – кръчмата на Арнаутина – и накрая, застраховането на тримата чорбаджии. Й. Йовков, ПГ, 51-52. Популярността на здравното застраховане нараства особено след стартирането на здравната реформа в страната. ЗМ, 2005, кн. 6 [еа]. Задължително застраховане на автомобила. Застраховане на живота и имуществото. Застраховане на морския и въздушния транспорт.


Източник: Речник на българския език (онлайн)