ЗАСТРАХОВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Финанс. Длъжностно лице или специално финансово учреждение (агенция, дружество), което застрахова, прави, извършва застраховка. В случай че застрахованият почине, застрахователят се задължава да изплати на посочените в застрахователния договор лица цялата застрахователна сума. ВН, 1955, бр. 182, 2. Той се боеше от Мандаджиев. Затова предпочете да не спори със застрахователя, а само изясни някои свои съображения. К. Калчев, СТ, 192.