ЗАСТРАХÒВКА ж. 1. Финанс. Договор между частно или юридическо лице и специална финансова институция, организация и под. за гарантиране на компенсация или финансова обезпеченост при възможни загуби, злополуки, беди и др., при което лицето внася определена сума еднократно или чрез периодични вноски в съответната институция, а тя се задължава да заплати договорената сума при настъпване на предвидените условия; застрахователен договор. – Да те застраховаме? – Я се остави, ваша милост. Застраховка... Ние сме земеделци хора. Нашата застраховка е да хвърлим семето в земята и да чакаме. Й. Йовков, ПГ, 37. Сега тя беше вече свободна. Тия дни изтичаше срокът за застраховката ѝ, тя ще разполага и с една малка сума. М. Грубешлиева, ПП, 142. Задължителна застраховка „Злополука“ ще се изисква за автобусите. Класа, 2014, бр. 1758, 1. Застраховка „Гражданска отговорност“. Застраховка „Живот“. // Документ, удостоверяващ този договор. Всички застраховки се прилагат към досието на транспортното средство. Δ Застраховката се подписва с електронен или обикновен подпис от застрахованото лице.
2. Сума, договорена или получена въз основа на застрахователен договор. – Да си призная, аз съм привърженик на двайсетхилядните застраховки, и то по за десет години. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 98. – С очите си видях как надзирателят палеше [фабриката]. Сдружил се е навярно с господаря си. Застраховката искат да пипнат. Вл. Полянов, ПП, 133. Манол знаеше, че всичко е безсмислено, че дори дружеството да платеше застраховката, тя би отишла само за погасяване на задълженията. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 271. // Отделна периодична вноска, определена в застрахователен договор. Всички такси, застраховки, наем за шлеповете да се плащат въз основа на натовареното тегло. П. Спасов, ХлХ, 219. Годишните застраховки се внасят до края на месец януари.