ЗАСТРАШЍТЕЛНО. Нареч. 1. По начин, който предизвиква страх; заплашвайки, застрашавайки, заплашително. – Ако още един път се допрете до мене, ще ви убия! – и тя застрашително размаха бутилката. Д. Кисьов, Щ, 184. – Слушай! – каза кметът, като излезе иззад бюрото и пристъпи застрашително към него. Г. Караславов, Избр. съч. V, 178. // Вдъхвайки опасения, страх. Те [хората] имат глави с очи – гледат ме топло, застрашително, хитро и лукаво, или всякак едновременно! Ал. Гетман и др., СБ, 245. Стихията едвам докосна с крилото си Цимлянското море. Вълните му заблъскаха нашия нов параход, който започна да се наклонява застрашително. А. Каралийчев, С, 142. Старият машинист не се наведе дори когато куршумите започнаха застрашително да свирят около него. П. Вежинов, НС, 31.
2. В много голяма степен, извънредно много. Нашата радост се помрачава от друг един факт, а именно, че по редица други сериозни акции нашата околия застрашително изостава. П. Незнакомов, СНП, 84-85. Гората ставала вече застрашително гъста.