ЗАСТРАШЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на застрашителен. Някога кралете и царете държаха около себе си шутове. Сами смешни и всекиго осмиващи, от техните уста често са излитали опасни истини, загубили чрез остроумието застрашителността си. Ал. Гетман и др., СБ, 351.


Източник: Речник на българския език (онлайн)