ЗАСТРÈЛВАМ1, -аш, несв.; застрèлям, -яш, св., непрех. и (рядко) прех. Започвам да стрелям. Когато есента позлати гората, застреляха първите ловджийски пушки. ● Обр. Жените пак я застреляха с очи, пълни с омраза. Й. Йовков, ВАХ, 135.
ЗАСТРÈЛВАМ2, -аш, несв.; застрèлям, -я̀ш, св., прех. Улучвам смъртоносно човек, животно или птица с куршум от огнестрелно оръжие (пушка, пистолет и под.). Може да заповяда да застрелят сто души и няма да видиш никакво движение по физиономията му. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 141. – Бе оня, Баташки ли е, да вземе да застреля дъщерята на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 24. – Виждаш ли оная сойка на дървото горе – сочи арестантът. – Ако я не застрелям с една ръка... тъй човек да не съм! Елин Пелин, Съч. І, 218. – Слушай! – рече поверително поручикът. – За укривателство, за заблуждения и за неверни сведения застрелваме. Г. Караславов, Избр. съч. І, 395. Ловецът ловко ястребът застрелва. А. Германов, М, 100. ● Обр. – То е от жената. Нà, задирям ли всяка? Баба Станка го застреля с ръце, приготви уста да каже нещо, но смълча се. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 39. застрелвам се, застрелям се І. Страд. от застрелвам. – Само че искам да ви кажа, професоре, че е жестоко да се застреля такова хубаво и умно куче за филийка хляб, намазана с масло. Сл. Македонски, ЕЗС, 179. С тая пушка можеше да се убие врана на не повече от шестнадесет крачки или да се застреля дребна птичка. Ем. Станев, ЯГ, 5. ІІ. Възвр. от застрелвам. На 16 октомври 1914 година Яворов се застрелва. Тоя път смъртта е сигурна. Г. Цанев, С, 1955, кн. 12, 147. Един полицейски агент се застреля на площада пред военния клуб. Ем. Манов, ДСР, 8.