ЗАСТРÈЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от застрелвам2 и от застрелвам се. Имаше някаква абсолютна безсмислица в избиването на милиони цивилни евреи, някакъв болезнен делириум в застрелването на петдесет или сто мирни заложници срещу един убит немски войник. Д. Димов, Т, 512.