ЗАСТРЍГВАМ1, -аш, несв.; застрѝжа, -еш, мин. св. застрѝгах и (диал.) застрижà, -èш, мин. св. застрѝгох, св., прех. Започвам да стрижа. – Пак старият кехая излезе пръв! Стрижачите го погледнаха и престанаха да бързат, застригаха бавно и внимателно. К. Петканов, ЗлЗ, 238.

ЗАСТРЍГВАМ2, -аш, несв.; застрѝжа, -еш, мин. св. застрѝгах, св., прех. Диал. Остригвам. Снощи ми е бела книга дошла, / .. да ида: / девет кумици, море, да венчам, / до девет деца, море, да кръста, / на девет коси море, да фана / и още, море, да ги застрижа. Нар. пес., СбНУ ХLV, 360. застригвам се, застрижа се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)