ЗАСТРОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. 1. Отгл. същ. от застроявам2 и от застроявам се. Застрояването [на селището] е ставало не по някакъв предварително начертан план, а според характера на терена. Ст. Михайлов, БС, 164. С новия начин на застрояване, при който сградите се разполагат свободно, в паркова среда, се създава по-приятна обстановка. ВН, 1958, бр. 2000, 1. План на застрояване. Плътност на застрояване.
2. Съвкупността от сградите, постройките върху определена площ; строителство. Смесено застрояване. Нискоетажно и многоетажно застрояване.