ЗА̀СТРУГ, мн. -зи, м. Диал. Дървена паничка с похлупак, в която се поставя храна, сол, пипер и под., обикн. за носене на път; гаванка. Велика хапна няколко залъка. Посегна да вземе грудка сирене от заструга, но десницата ѝ затрепери и вместо сирене взе трохичка хляб. К. Петканов, МЗК, 71. И Динко разправяше – на Мика Игречкина децата носели на къра по цял заструг със захар. Г. Караславов, ОХ ІІ, 60. От дърво правят: заструзи, лъжици, копани, ведра, каци, бъчви. Д. Манчев, БЕ ІІ, 24.
– Други форми: зàстраг, зàстръг.