ЗАСТУДЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; застуденèя, -èеш, мин. св. застуденя̀х, прич. мин. св. деят. застуденя̀л, -а, -о, мн. застуденèли, св., непрех. 1. Застудявам2.
2. Само безл. застуденява, застуденее. Застудява.
ЗАСТУДЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; застуденèя се св. Диал. 1. Застудявам се.
2. Безл. застуденява се, застуденее се. Застудява се. Заесени са, застудени са. Нар. пес., СбВСт, 429.
ЗАСТУДЕНЯ̀ВА МИ несв.; застуденèе ми, мин. св. застуденя̀ ми, св., непрех. Застудява ми. – Видиш ли жените ти се смеят вече... – Че що си ти вече, бре! Жена си ти сега, Петре, и пò би ти приличала кърпа на глава. Студени тръпки побиха Петра от тия остри Лалчови думи, че застуденя му сякаш чак на сърцето. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 115.