ЗАСТЪКЛÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от застъкля като прил. 1. За врата, прозорец, тераса и др. – на който е поставено стъкло, стъклена плоча, плоскост; остъклен. Поглеждам през застъкления прозорец. Кр. Белев, РСК, 12. Недалеч от шосето се виждаше приветлив ресторант с портокалов навес и широка застъклена тераса. Б. Райнов, ЧЪ, 135. Току под джамията са наредени няколко дюкянчета на брадати чалмалии турци, а пред тях, изложени в малки застъклени шкафчета, кротко почиват в черните си тави чудни баклави. А. Христофоров, О, 23. // За парник и под. – който е покрит или направен със стъклени плоскости. Застъклена оранжерия.
2. Прен. Поет. Който е като покрит със стъкло, който е като остъклен. Понякога из мъглявината изплуваха безжизнени, застъклени дървета и храсти. Светлината отвсякъде беше еднакво равна, а и дърветата цели в скреж. М. Смилова, ДСВ, 157. И осъмват пазачите нощни / със очи застъклени и неми. Ив. Пейчев, Избр. ст, 9.