ЗАСТЪ̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от застъпвам2 и от застъпвам се. При прекъсване на терасите трябва да се предвиди застъпване от 6 до 8 м. М. Мичев и др., З, 157. – Долу Волтер!... – Мълчи там! – извика свирепо дядо Нестор, като замахна с чибука си да го удари. Това внезапно застъпване за Волтера одобри учителят. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 42. Трамваят се претъпка. Ругаха директорите на двата завода за застъпването на смените, а градския транспорт – за малкото коли. РД, 1965, бр. 157, 3.