ЗАСТЪ̀ПЯМ1 -яш, несв. (диал.); застъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Застъпвам1. – Кой е? – запита Костакев. – Аз съм – небрежно отвърна Младенов и по-грубо застъпя по неравните дъски. Х. Русев, ПЗ, 231. Застъпяхме ний като на пружини / по бурени, треви и ален мак. Н. Марангозов, ЯВ, 124.
ЗАСТЪ̀ПЯМ2, -яш, несв. (диал.); застъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Застъпвам2. Я прибери оглавника, че волът го застъпяше, ще го покъса. Елин Пелин, Съч. ІІ, 155. Вечерта тя очистваше качамаченото котле, измиваше го,и като кипваше водата, застъпяше го с робинята и почваше да върти с качамилката нов качамак. Ст. Даскалов, БП, 24. А под масата усещам как ме тя застъпя леко. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 151. Сведе си конче на вода, / конче си вода не гледа, / на ми си гледа нагор, надол, / де моми вода наливат, / и си преком пристъпя, / и им чели застъпя. Нар. пес., СбВСтТ, 897. застъпям се, застъпя се страд. и взаим.
ЗАСТЪ̀ПЯМ СЕ несв. (диал.); застъ̀пя се св., непрех. Застъпвам се.