ЗАСУЕТÈН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се суети. Всеки гледа с изгаснали очи засуетената навалица наоколо и не пристъпва. П. Тодоров, И ІІ, 14. Той не искаше да гледа в стаята засуетената фигура на Елка. Г. Райчев, Избр. съч. І, 125.
