ЗАСУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засуча4 като прил. 1. Който е завит, увит; усукан. Севда затвори единия прозорец и пусна белите бродирани завеси. Пусна и жълтеникавите мрежести ивици със засукани нежни ресни на края, бяха нейната гордост. Г. Караславов, С, 20. Първо две засукани знаменца се отърколиха по хълбока на машината, сетне и самият стрелочник тупна шумно в изкопа край линията. Ив. Хаджимарчев, ОК, 179. Коса нестригана, сплъстена, на дълги, засукани сиви висулки, падаше на врата му и на лицето му. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 58. На крайот на последната ѝ част [на дрехата] висят засукани реси и на кьошетата ѝ по една киска от реси. СбНУКШ ч. ІІІ, 275. // Обикн. за мустаци – който е завит нагоре или надолу; усукан. Момъкът застана до вратата – тънък, строен. Засуканите тънки мустачки потрепваха заедно с устните, на които играеше виновна усмивка. Д. Марчевски, ДВ, 83-84. Овалното му лице беше бледо, а устните под засуканите мустачки свити в горчива гънка. В. Геновска, СГ, 19. Той беше нисък, дебел, с кривната фуражка и засукани мустаци. Ем. Коралов, ДП, 78. // Разг. Обикн. за ръкав на дреха, облечена от човек – който е подгънат, завит; навит, запретнат. От камбанарията ясно се виждаше, как яки мюсюлмани, със засукани ръкави, понесоха няколко шишета и плоски медни сахани към чинара. Ст. Сивриев, ПВ, 192. Миладинов беше по синя горна риза със засукани ръкави. Ем. Манов, ДСР, 435. – Благодаря ти, бай Христо. – Хайде, море, ще ми благодариш. И мъжът, като оправи засукания ръкав на ризата си, махна с ръка. Д. Спространов, С, 36.
2. Прен. Разг. Който създава впечатление на особен, сложен, заплетен; завъртян, усукан. Тия засукани, с тъмен смисъл и славянски падежи стихове, бяха едно славословие в чест на сопотското училище. Ив. Вазов, Съч. Х, 156. И ако над вълните от хора не се мяркат алените дъна на фесовете и по стените не висят надписи на засуканото арабско писмо, човек ще рече, че е попаднал в самото сърце на Европа. С. Северняк, ОНК, 255. Митя е учена глава. Ха си почнал спор с него, ха ти е затворил устата с някоя засукана мисъл, дето само на книга може да се прочете. РД, 1950, бр. 160, 2.
3. Прен. Разг. За човек, обикн. за жена – който прави впечатление със своята привлекателна външност; съблазнителен. Анко хвърли око на една млада вдовица. Една засукана булка, свежа, хубава. Кр. Григоров, Р, 111. Майка ѝ додето можеше – зън, зън, зън – върволяк от клиенти и все едни такива – важни, засукани. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 22. – И ние имаме моми, от хубави по-хубави. Ще му намерим една, и то по-засукана от твоята. М. Марчевски, П, 141. В последния момент се намери и една засукана преводачка, но се оказа, че от нея няма толкова нужда. П. Незнакомов, АБМ, 25. Според момите ергените били млади момчета, но засукани. Били много засукани момчета, харесали се на момите. Й. Радичков, БФ, 70.ЗАСУ̀КВАМ1, -аш, несв.; засу̀ча, -еш, мин. св. засу̀ках, св., прех. и непрех. Започвам да бозая, да суча. Доносените деца засукват добре. К. Рашков и др., ВБ, 60. Поради травмата, която са преживели, такива деца засукват късно. В първите 24 часа не бива да бъдат кърмени от майката. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 168. засуквам се, засуча се страд.