ЗАСУ̀РВАМ1, -аш, несв.; засу̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. засу̀рнат, св., прех. Диал. Започвам да сурвам, да сривам, да събарям (Ст. Младенов, БТР). засурвам се, засурна се страд.
ЗАСУ̀РВАМ СЕ несв.; засу̀рна се св., непрех. Диал. Започвам да се сурвам, да се спускам, да се свличам, да падам. Засурнаха се по надолнището. Ив. Хаджимарчев, ОК, 270.
ЗАСУ̀РВАМ2, -аш, несв.; засу̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. засу̀рнат, св., прех. Диал. Хвърлям, спускам, свличам; сурвам. Разболяла се и втората дъщеря. Майката намерила сили, задянала и нея и с големи усилия я изнесла на Синора, а оттам надолу я засурнала и погребала до голямата сестра. П. Величков, СбБПГ [еа]. засурвам се, засурна се страд.
ЗАСУ̀РВАМ СЕ несв.; засу̀рна се св., непрех. Диал. Падам, спускам се, свличам се; сурвам се.