ЗАСЪБЍРАМ, -аш, св., прех. Започна да събирам. Велика веднага се наведе и засъбира изоставените класове. К. Петканов, МЗК, 159. – Ако сте мъже на място, ако сте стопани както трябва, всички ще се разотидете по селата си. А утре, когато Тръстениклиоглу засъбира войска, първи ще се притечете! В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 282. Жена му скочи от каруцата и засъбира в престилката си влажната пръст. Л. Михайлова, Ж, 69. Птиците моментално се спуснаха и с щастливо чирикане засъбираха трошиците. Н. Хайтов, ШГ, 225. Те оклюмаха глави и засъбираха кураж за втората среща с началството. Н. Каралиева, Н, 90. засъбирам се страд. Засъбираха се пари, топли дрехи, одеяла, за да се изпратят на пострадалите от земетресението.
ЗАСЪБЍРАМ СЕ св., непрех. 1. Започна да се събирам с някого. Засъбира се с лоши другари.
2. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да се събираме. Те се засъбираха на групи и зашепнаха. Й. Йовков, Разк. ІІ, 98. Капитан Георги Мамарчев бе заел родния си град с петстотин души български доброволци. Той стана средището, около което се засъбира всичко будно от двете страни на Стара планина. К. Петканов, П, 98-99. Момите се засъбираха на дружинки. К. Петканов, СВ, 51. През зимен ден / разнесе се гърмеж, / изправиха уши от страх конете / и в миг навалица се засъбира. М. Петканова, Ст, 44.