ЗАСЪБЛЍЧАМ, -аш, св., прех. Започна да събличам. Баба ме посрещна с укори. Дръпна ме в скута си и ме засъблича, уплашена да не изстина. А. Михайлов, ДШ, 37. Аз теоретик човек – засъблича той от притеснение палтото си, извади кърпа и избърса потния си врат. П. Славински, ПЗ, 69. засъбличам се страд. и възвр. – Добре! Събуди ме по-рано, ако се успя – изпъна ръце Петко и се засъблича. Ст. Даскалов, СЛ, 150. – Всички доброволци да съблекат новите дрехи. И в този момент двамата първи се засъбличаха. Един по един последваха ги и другите. А. Станоев, П, 66-67. – Виж си ризата! – рече само на Марин. Нямаш друга, ще трябва да я опера още тая вечер. И Марин послушно се засъблича. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 504.