ЗАСЪ̀ДЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започна да съдя, да осъждам, да коря, укорявам някого. Когато баба Цвета се завърна и видя опустошението, тя ги засъди весела. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 54. „Нено, гуслар пощурял – стара го майка засъди – стига еднострък стърча на света! Отмяна на ръце ми доведи.“ П. Тодоров, И І, 76.