ЗАСЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. засълзя̀л, -а, -о, мн. засълзèли, св., непрех. Започвам да сълзя. – Цончо, крива Ненка не ще да те вземе! И тогава идиотът млъкваше веднага, очите му засълзяваха. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 122. Карл примижа от неочаквания хлад. Очите му засълзяха. Ив. Планински, БС, 17. Когато разбрах, че изгубвам навеки това момиче, в сърцето ми се открива една мъничка рана, от която утре ще засълзят капки кръв? Г. Райчев, Избр. съч. І, 32. Очите на щурмана капитан Радков засълзяха от напрегнатия взор по екрана на индикатора. НА, 1958, бр. 3185, 1.