ЗАСЪ̀ЛЧАМ, -аш, несв.; засъ̀лна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. засъ̀лнат, св., прех. Диал. Засълвам. Прав си е Костè, акъло му сече като бръснач. Защо он от дете знае да работи сичко – баща му не го е жалил, не го е засълчал от трудно и лошо. Ел. Огнянова, НШ, 26. засълчам се, засълна се страд.
ЗАСЪ̀ЛЧАМ СЕ несв.; засъ̀лна се св., непрех. Диал. Засълвам се.