ЗАСЪНУ̀ВАМ, -аш, св., прех. и непрех. Започна да сънувам. Мушнах се в леглото веднага след вечерята. И засънувах. Какви сънища само! Ст. Христозова, ДТСВ, 137. Вечерта, щом заспа и засънува: два червени коня препускат срещу нея. К. Петканов, БД, 181. И засънува, че кърпи [Рената] някакви чорапи, а конецът ѝ винаги се изнизва от иглата. М. Грубешлиева, ПП, 184. И засънува Кючуков един объркан и тежък сън. Й. Попов, ИЖП, 27.