ЗАСЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; засъ̀скам, -аш, св., прех. и непрех. 1. За животно, птица – започвам да съскам. Учудена от присъствието на тия неканени гости, змията ядно засъска. Ем. Станев, ПГВ, 6. Гъсокът се спусна и засъска подир едно куче. Й. Йовков, АМГ, 165.
2. Прен. За човек – започвам да говоря със съскане, обикн. като израз на лошо отношение към някого или нещо. Божура снижи глас и засъска страхотия след страхотия за вещерските нощи на съседката си. М. Смилова, ДСВ, 103.
3. Прен. Започвам да издавам звук, шум и под., който наподобява съскане. Високоговорителите засъскаха, но не можеше да се разбере нищо от това, което те съобщаваха. Ал. Бабек, МЕ, 264. Засъскаха куршуми. И почна боят така, както всеки ден. Вл. Мусаков, СбЗР, 421. В тоя миг с все сила загракаха срещу немските позиции картечниците, злобно засъскаха мините. П. Вежинов, ЗЧР, 170. Лампите на цялата къща светват, върху кухненската печка засъскват големи съдове със студена вода, която скоро завира. Св. Минков, РТК, 13.