ЗАСЯ̀ДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от засядам, от засяда ми и от засядам се. От Конак бяха тръгнали надвечер и вече слънцето беше на засядане, белите облаци на небето почервеняваха и сенките се удължаваха. Й. Йовков, ПГ, 192. Засядането е извънредно неприятно и опасно произшествие в живота на кораба. НФ, 1948, бр. 53, 2.