ЗАСЯ̀КОГА нареч. Остар. Завинаги; завсякога, завсегда. Писано им било скоро да се разделят – и да се разделят вече засякога на тоя свят. Т. Влайков, Съч. ІІ, 286. Ако ся ленивите и изгубите туй си златно време, което хвърчи и заминува, засякога е за вас изгубено, любезни мои деца! П. Кисимов, ОА І (превод), 3. „Слушай, сине мой, думите на баща си, опази ги засякога в паметта си, за да живееш богоугоден живот.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 69.
◊ Веднъж засякога. Остар. Завинаги. Поклонниците на мрачната рутина, които лаят непрестанно – трябва да млъкнат веднъж засякога, защото народите не са говеда, не са стада, нищо не става без тяхното участие. З. Стоянов, ЗБВ І, 437-438.
– Друга (диал.) форма: зася̀коги.