ЗАТАÈНО. Нареч. от затаен; спотаено, прикрито. От време на време те се спираха, споглеждаха и затаено заслушваха в стройните звукове на кавала, който все по-близо се чуваше. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 27. На заранта, когато Димка и Балашев се качиха на талигата, последният – затаено неспокоен – втикна ѝ в ръка записчица. А. Страшимиров, К, 35. Той се наведе към Раковски; очите му горяха затаено и трепетливо. Ст. Дичев, ЗС І, 282.